Румъния заделя 1,16 млрд. евро в помощ на малките и средни предприятия

Румънското правителство представи в сряда (1 юли) мащабен план за възстановяване от пандемията, който предвижда да се заделят 1,16 млрд. евро за подпомагане на малките и средни предприятия (МСП) да възобновят своята дейност, съобщава See News.

"Този план ще промени стратегията за развитие на Румъния по отношение на модернизацията и конкурентоспособността и съм убеден, че чрез нея ще успеем да осигурим ускорено развитие и икономически растеж, основаващ се на устойчиви стълбове", заяви премиерът Людовик Орбан в кратко изявление преди седмичното правителствено заседание.

Планът предвижда да се вложат 1,5 млрд. леи (310 млн. евро) годишно до 2023 г. за привличане на нови инвестиции с голямо влияние върху икономиката и инвестиране на още 450 млн. леи годишно до 2025 г. за създаването на работни места. 

Освен това проектът предвижда отпускането на 1,13 млрд. евро в еврофондове за повишаване на конкурентоспособността на МСП. Около 330 млн. евро ще отидат за подкрепа на предприемачите и за подпомагане на МСП да инвестират в дигитализация.

Правителството има за цел също така да подпомогне местното селско стопанство и хранително-вкусовата промишленост с общо 410 млн. евро.

Планът предвижда и създаването на Румънски инвестиционен фонд за стратегически инвестиции, с начален капитал от 300 млн. евро. Също така правителството планира да създаде национална банка за развитие по модела на други банки за развитие в Европейския съюз (ЕС).

Според плана, моделът на развитие, базиран на потреблението, поддържан от процикличните политики на предишните правителства, трябва да бъде заменен с нов модел на растеж, фокусиран предимно върху стимулиране и развитие на местния капитал и поддържане на конкурентоспособността на румънските компании.

Консолидираният бюджет на Румъния отчете дефицит, равен на 3,59% от прогнозирания брутен вътрешен продукт (БВП) на страната за 2020 г. през първите пет месеца на годината, в сравнение с дефицита в размер на 1,4% от БВП за същия период на 2019 г., съобщи финансовото министерство. Почти половината от дефицита се дължи на допълнителните държавни разходи, необходими за смекчаване на въздействието на пандемията от коронавирус.